Спомням си времето когато!?
Усмивката бе злато.
Човечността беше нещо нормално!
И всичко бе идеално.
Но някак си времето, неусетно
промени своят ход...
и станахме криви, даже зли
според мен даже вкиснахме свойте душа.
Сега сме отшелници и търсим вина...
Но не своята, по точно чуждата зла.
Жал ми е, дори ме боли!?
Че ръкопляскаме на фалш и лъжи. ...