"Листенца дърпаш ти с надежда -
обича те или не те обича.."
На всяко от стъблата ти опустошени
дълбаеш букви с плюс в съюз.
А вярваш ли? Във вечната любов?
Това ли е гарантът ти - обков?
Отказах се да бъда муза!
Създай ме в плът и кръв, и пот!
Създай ме, за да дам живот...
Не съзерцавай образи въздушни,
докато някой стреля в тях със пушки!
Отказах се да бъда муза!
Кога ще ме усетиш, пареща по теб?
Докато надничаш в някой храстов плет?
Бушувай в мен и оскверни ме!
Не ме наричай с нежно име!
Отказах се да бъда муза!
Да тичам в проза и сонет,
режисирана в куплет!
Така ли виждаш женската природа?
Ах, тази ваша мода!
...Поети!
Отказах се да бъда муза!
Не чу ли! Отказах се... да бъда?
Чуй ме... отказах се.
01.07. 2009 Вечно твоя:
Муза
© Ареола Todos los derechos reservados