13 jul 2024, 22:01

Мъка... 

  Poesía » De amor
209 0 0

Надежда гали ме в пек,
мъката трудно разнася.
Ти едничка си мой лек,
но болката едва понасям!

 

Цветята навън цъфтят,

бодро птички си пеят,

от клон на клон летят,

но в дух сълзи се леят!

 

Толкова жесток е светът,

на мен птичка не ми пее,

в сърце цветя не цъфтят,

без теб мъчно се живее!

 

Искам отново тебе да видя,

душата ми да усети топлина,

да ми кажеш:"Не тъжи, ида,

мрак чезне, идва светлина!"

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??