Мъка...

hcs (Георги)
2053 241

13.07.2024 г., 22:01 ч.

Поезия » Любовна

241 0 0

Надежда гали ме в пек,
мъката трудно разнася.
Ти едничка си мой лек,
но болката едва понасям!

Цветята навън цъфтят,

бодро птички си пеят,

от клон на клон летят,

но в дух сълзи се леят!

Толкова жесток е светът,

на мен птичка не ми пее,

в сърце цветя не цъфтят,

без теб мъчно се живее!

Искам отново тебе да видя,

душата ми да усети топлина,

да ми кажеш:"Не тъжи, ида,

мрак чезне, идва светлина!"

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.