Гледаш през мен. Дори не засичаш очите ми.
Пак ли очакваш да ти кажа нещо?
Аз съм мълчаливата ти тръпка, онази тежка мисъл.
Аз съм всичкото за тебе, общо взето.
А всъщност имам много да говоря.
За себе си, за любовта за теб.
Но има страх във мен и ако го сторя,
ще се събудя утре сутринта без теб.
И предпочитам да понасям мълчаливо,
всяка рана в моята душа.
И да се усмихвам искрено щастливо
пред пресметливата усмивка на нощта. ...