Гледаш през мен. Дори не засичаш очите ми.
Пак ли очакваш да ти кажа нещо?
Аз съм мълчаливата ти тръпка, онази тежка мисъл.
Аз съм всичкото за тебе, общо взето.

А всъщност имам много да говоря.
За себе си, за любовта за теб.
Но има страх във мен и ако го сторя,
ще се събудя утре сутринта без теб.

И предпочитам да понасям мълчаливо,
всяка рана в моята душа.
И да се усмихвам искрено щастливо
пред пресметливата усмивка на нощта.

И предпочитам заблудена да съм във очите ти,
или безразлична. Както щеш го наречи.
Да ми се надсмиваш във очите, колкото и да боли...
....
Предпочитам да те имам - наказание.
Бледа рана на моето лице.
Предпочитам да те имам - разкаяние...
... за доказателство дори душата взе.

Дано ти стига, вместо думи.
Че моето мълчание е всичко.
Колкото и нищо то да струва,
аз го купих, защото те обичам!