27 oct 2007, 15:13

Мълчестишие 

  Poesía » De amor
1084 0 32

Душата ти е свита в мълчестишие.

(Погрешно онемя... от егоизъм).

Изписана от думи в прозаичие -

прочитам се до края... с драматизъм.

Аз помня всичко, беше във очите ти.

(Познах се там и после се забравих).

Измивах всеки спомен със сълзите си,

но знам, че в теб... следи от мен оставих.

Не ме ли виждаш? Тук съм. Осезаема.

(Остана ли ми малко... за обичане)?

Аз първа бях... сега последна страница.

Най-сладката ти болка за изричане.

Крещи нощта безлунна... от признания.

Изстрадана е... всяка непрогледност.

И стъпките преследват двупосочия,

във друг живот... изпълнен със надеждност.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??