27.10.2007 г., 15:13 ч.

Мълчестишие 

  Поезия » Любовна
1085 0 32

Душата ти е свита в мълчестишие.

(Погрешно онемя... от егоизъм).

Изписана от думи в прозаичие -

прочитам се до края... с драматизъм.

Аз помня всичко, беше във очите ти.

(Познах се там и после се забравих).

Измивах всеки спомен със сълзите си,

но знам, че в теб... следи от мен оставих.

Не ме ли виждаш? Тук съм. Осезаема.

(Остана ли ми малко... за обичане)?

Аз първа бях... сега последна страница.

Най-сладката ти болка за изричане.

Крещи нощта безлунна... от признания.

Изстрадана е... всяка непрогледност.

И стъпките преследват двупосочия,

във друг живот... изпълнен със надеждност.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??