Мълчи, сърце!

14 mar 2008, 21:17

Poesía

1442 0 7

Мълчиш, сърце,
а времето, забързано, ни пита
следа оставихме ли в неговия кът.
Мълчиш, сърце,
а надеждата, протрита,
се превръща в застаряла плът.
От нея всяка капка кръв изтича
и заличава тесния ни път.
Мълчиш, сърце,
а до нас треперят дните
от страх безгласно да не отшумят.
Мълчи, сърце! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мълчи, сърце!

Искате да прочетете повече?

Propuestas