14 dic 2020, 18:37

Мълчиш, сърце 

  Poesía » De amor, Del paisaje
443 6 8

Не знам дали студено е, защото

декември свъси побелели вежди,

или човешката умора

в очите ми се заоглежда.

Небето падна с тежък грохот,

нозете си болезнено прекърши,

лазурът тръгна си със тропот

на бесен кон, въжето скъсал.

Пролазват хрисимо мъглите

със капките си заледени.

Дали студено е, защото

душата ми не е във мене?

Протяжно севернякът свири

и миглите ми овлажняха.

Мълчиш, сърце, защо не спориш?

Нима мечтите ти умряха?

 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??