14.12.2020 г., 18:37 ч.

Мълчиш, сърце 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
442 6 8

Не знам дали студено е, защото

декември свъси побелели вежди,

или човешката умора

в очите ми се заоглежда.

Небето падна с тежък грохот,

нозете си болезнено прекърши,

лазурът тръгна си със тропот

на бесен кон, въжето скъсал.

Пролазват хрисимо мъглите

със капките си заледени.

Дали студено е, защото

душата ми не е във мене?

Протяжно севернякът свири

и миглите ми овлажняха.

Мълчиш, сърце, защо не спориш?

Нима мечтите ти умряха?

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??