Безскрупулно брули ни
вятър преломен...
В душите ни вече,
дори няма спомен!
Обрулена дюля
в полето стърчи...
И с клони посърнали
за милост копнее.
Защото във мрака
не виждаш ти път.
Мълчание сиво
в душата ни впива се! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.