24 jun 2014, 9:42

Мъртва душа 

  Poesía » Otra
767 0 2

Черна нощ, черен здрач,

лутам се във самотата.

Тя е моят жесток палач,

стиснала ме за душата.

 

Светлина в тунела виждам,

като пеперуда заблудена,

към нея приближавам,

все едно сън преродена.

 

Ала пак се появи тъмата,

страх и ужас ме обзема,

пак пристига самотата,

взе душата ми студена.

© Роза Лилиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря много за пожеланието!!!
  • Силно въздействащ елегичен стих, който докосва сърцето!
    Пожелавам и на лирическата, и на талантливата авторка
    занапред щастлив късмет във всичко, и във всички дни!
Propuestas
: ??:??