Черна нощ, черен здрач,
лутам се във самотата.
Тя е моят жесток палач,
стиснала ме за душата.
Светлина в тунела виждам,
като пеперуда заблудена,
към нея приближавам,
все едно сън преродена.
Ала пак се появи тъмата,
страх и ужас ме обзема,
пак пристига самотата,
взе душата ми студена.
© Роза Лилиева Всички права запазени