И на какво ли няма да навреди пагубното време?

                                                                              Хораций

                                     Честит рожден ден, Поете!

Правилно ме разбери...

Ако видиш насън да те бият с камшик от нишки метални,

а съдбата си разпиляна по ледени улици - оснежена,        

и в дланите загрубели да събираш отломки метални                        

от изстинала нежност, изгубила мирен покой,

опитай да не мислиш за секундите, които раняват.

Но знай. Последната е убиецът на деня, в който

твоето чело за лъскаво тяло на острия нож си мечтае

и за топла, заръждавяла превръзка с мирис на торф.

Днес се събужда от шумотевица потресен градът,

от побеснялата слюнка - пътека от кръв и тъга.

А днес имам рожден ден!

                                                          И каква е тази игра?

На прехапани устни и тъжни усмивки - запокитени

в тръни като сноп от купчина зъби полирани - кървави, 

и  на чувства угаснали като стъпки в сгурта натрошена,

а любовта - погребана в енкаустика с безброй угризения      

под пластове нагорещени прегръдки от пагубно време.      

Правилно ме разбери...

Безвкусна шега на съдбата със силен замах -

пробитата, набръчкана кожа,

                                                  дупката в твърдата кост -

ножовете обичат прясно месо, а не мъртвата плът.

Правилно ме разбери...

В помътнелите ти очи сън недокоснат съзрях,

като ярка боя върху чисто платно на забрава,

как танго ни люлее в прашен и тъмен театрален салон,

а мекото щастие се разтваря в кафявите погледи

с усещане, онемяло за сътвореното от потни тела

в сухото и в топло влажното, и за трите деца -

крехки, невинни души, попаднали тук неслучайно.

Правилно ме разбери...

В безнадеждното голо поле от бялата прах

се въргалят градските кучета. А поетите измазват стени -               

с руса палитра от разглезени п*тки с отблъскващи ласки,

замаяна самота в поглед брадясал, отегчил даже лицата им.

А не знаят - безвремието е изтъкано от мъртвото време,

в което са писали стихове, но за други жени,

без да знаят, че работиш ли на Греха доброволно,

ще ти бъде доволно платено... от Дявола.

С три пъти по шест капки вино върху мухлясала нафора.

И с огън.

Дали?

Правилно ме разбери...         

26.02.2011 г.                                       Сандра Божкова