И на какво ли няма да навреди пагубното време?
Хораций
Честит рожден ден, Поете!
Правилно ме разбери...
Ако видиш насън да те бият с камшик от нишки метални,
а съдбата си разпиляна по ледени улици - оснежена,
и в дланите загрубели да събираш отломки метални
от изстинала нежност, изгубила мирен покой,
опитай да не мислиш за секундите, които раняват.
Но знай. Последната е убиецът на деня, в който
твоето чело за лъскаво тяло на острия нож си мечтае
и за топла, заръждавяла превръзка с мирис на торф.
Днес се събужда от шумотевица потресен градът,
от побеснялата слюнка - пътека от кръв и тъга.
А днес имам рожден ден!
И каква е тази игра?
На прехапани устни и тъжни усмивки - запокитени
в тръни като сноп от купчина зъби полирани - кървави,
и на чувства угаснали като стъпки в сгурта натрошена,
а любовта - погребана в енкаустика с безброй угризения
под пластове нагорещени прегръдки от пагубно време.
Правилно ме разбери...
Безвкусна шега на съдбата със силен замах -
пробитата, набръчкана кожа,
дупката в твърдата кост -
ножовете обичат прясно месо, а не мъртвата плът.
Правилно ме разбери...
В помътнелите ти очи сън недокоснат съзрях,
като ярка боя върху чисто платно на забрава,
как танго ни люлее в прашен и тъмен театрален салон,
а мекото щастие се разтваря в кафявите погледи
с усещане, онемяло за сътвореното от потни тела
в сухото и в топло влажното, и за трите деца -
крехки, невинни души, попаднали тук неслучайно.
Правилно ме разбери...
В безнадеждното голо поле от бялата прах
се въргалят градските кучета. А поетите измазват стени -
с руса палитра от разглезени п*тки с отблъскващи ласки,
замаяна самота в поглед брадясал, отегчил даже лицата им.
А не знаят - безвремието е изтъкано от мъртвото време,
в което са писали стихове, но за други жени,
без да знаят, че работиш ли на Греха доброволно,
ще ти бъде доволно платено... от Дявола.
С три пъти по шест капки вино върху мухлясала нафора.
И с огън.
Дали?
Правилно ме разбери...
26.02.2011 г. Сандра Божкова
© Сандра Божкова Всички права запазени