prividenie95 (Привидение Иванова)
40 12
29 mar 2011, 16:39

Mътна вода 

  Poesía » Del paisaje
1022 0 3

Дъждът не спира, ромоли,
сякаш не капки сипят се,
а мънички сълзи...
Виждам гарата навън,
макар и опустяла,
жално тя крещи...
Горите плачат,
чудовища навън пак вият,
мътната вода разплискват...
Навежда ме на мисли тоя пейзаж...
За последен път си обещавам,
че няма да се лъжа повече!
Признавам...
Ти си единственото нещо,
което не искам да познавам...

© Привидение Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??