prividenie95 (Привидение Иванова)
40 12
29.03.2011 г., 16:39 ч.

Mътна вода 

  Поезия » Пейзажна
986 0 3

Дъждът не спира, ромоли,
сякаш не капки сипят се,
а мънички сълзи...
Виждам гарата навън,
макар и опустяла,
жално тя крещи...
Горите плачат,
чудовища навън пак вият,
мътната вода разплискват...
Навежда ме на мисли тоя пейзаж...
За последен път си обещавам,
че няма да се лъжа повече!
Признавам...
Ти си единственото нещо,
което не искам да познавам...

© Привидение Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??