18 jun 2017, 4:41

На баба 

  Poesía » Odas y poemas
486 1 2

В очите ѝ ангели срещнах,
във тези дълбоки очи.
В които се къпе, гореща,
надежда с пенливи води.

В очите ѝ срещнах магия,
под купол на родния дом.
Пораснах! Тогава открих я!
Пораснах и вкусих живот.

В ръцете ѝ стари намерих,
труда на безстрашна жена,
която работи на село,
неспирно, от ден до нощта.

Словата ѝ песен изляха,
а аз я подхванах в куплет.
Животът е трудна наслада,
но аз съм подготвен боец.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Старо мое произведение, посветено на баба ми, за която трудът е начин на живот. 

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??