На безценица
Тук сме, но ни няма вече -
Губим се във собствените си въздишки…
Спомените ни отлитнаха нанякъде
И само голите стени останаха…
Празнота се крие вече в тях,
Подпира се дори
И като че ли залита.
Няма вече смях,
Любов,
Закачки
И игри,
А само тези празни редове -
Измежду четирите стени…
Нашето легло го няма вече,
Което виждало бе всичко между нас.
Празно стои мястото в коридора,
Не, не където шкафа с обувките стоеше,
А там, където заека спеше.
Остана само кашона от него
И малко паяжини, и прахоляк…
Гардероба също разглобихме -
Него дадохме на някакъв човек,
А как ризите ти
И моите рокли бяха подредени -
Спомням си до днес…
Ако всичките ни вещи бяха хора,
Щяха заедно да проговорят -
Колко сме гладували пералнята
И колко сме жадували дивана…
Сега стените голи,
Жълти само останаха
(Да, след нашия ремонт).
Не казвай,
Че не помниш -
до 4 сутринта как боядисвахме
И как нарекохме го “Свой дом” …
Снимките увити са в найлони,
Мълчаливо свити са сърцата ни
И сълзите ни някъде заключени са…
И голи са,
Голи са стените,
И празни,
Празни са стаите на домът ни…
И заека не тича вече на терасата,
И нас ни няма там,
За да пием сутрин кафето си…
Останаха ни само спомените,
Които,
Уви,
Продадохме на безценица...
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря на всички Ви за прекрасните отзиви
-
Огледах се в стените празни, в прозорците със смъкнати пердета, в дъжда полепнал по стъклото, намерих тишина, а в нея спомен плах, забравен до вратата.
-
Тъжно!
-
Хубаво и искрено.Все така продължавай да пишеш.
-
Съпреживях! Вещите и човекът! Да маркираните обекти са овеществени чувства, а домът, Поли, домът, споделеният дом, е бил и ще си остане олтарът на Вселената! Много красиво е опредметен вътрешният свят на лирическата героиня! Браво! За ме беше удоволствие!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
