На болката направих църква
и всеки ден прекланях се пред нея.
И жива бях, а всъщност мъртва...
И нова песен всеки ден й пеех.
За нея грижех се с любов и сълзи
и времето на нея подарявах.
Поднасях й букет от мъки
и всяка своя нежност й дарявах.
С безброй икони аз отрупвах
изящният велик олтар.
И тъй... вините си изкупвах -
на прошката тя беше цар! ...