29.03.2007 г., 21:57 ч.

На болката направих църква 

  Поезия
736 0 5

На болката направих църква
и всеки ден прекланях се пред нея.
И жива бях, а всъщност мъртва...
И нова песен всеки ден й пеех.

За нея грижех се с любов и сълзи
и времето на нея подарявах.
Поднасях й букет от мъки
и всяка своя нежност й дарявах.

С безброй икони аз отрупвах
изящният велик олтар.
И тъй... вините си изкупвах -
на прошката тя беше цар!

Но странно чувство ме накара
да спра за нея да живея.
Във друга църква времето прекарвам,
но често се завръщам да й пея.

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??