" ... Поетът го отваря
и всички те с обуща влизат там. "
из "Поема за щастието", Д.Дамянов
Отдавна си свикнах с душата. Приех, че
напират към нея напук всяко сито.
На пръсти не стъпват, не ползват и чехли -
направо с обувките. С кал над петите.
Но нямат от усета за онзи гъдел
на мека роса по нозете как плува.
Разбирам ги... Искат от мене да бъда
преграда за чувството. Бяла обувка.
Пък бялото... Бялото става за показ, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse