dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
29.11.2011 г., 18:35 ч.

На босо 

  Поезия » Друга
1101 0 17

 

" ... Поетът го отваря 
и всички те с обуща влизат там. "

 

из "Поема за щастието", Д.Дамянов

 

 

 

Отдавна си свикнах с душата. Приех, че

напират към нея напук всяко сито.

На пръсти не стъпват, не ползват и чехли -

направо с обувките. С кал над петите.

 

Но нямат от усета за онзи гъдел

на мека роса по нозете как плува.

Разбирам ги... Искат от мене да бъда

преграда за чувството. Бяла обувка.

 

Пък бялото... Бялото става за показ,

за център в мишена, за право и упор.

По-бяла, душата умира широка.

По-калната... Тя се смалява до глупост

 

във своята същност и нейната слабост

и твърде добре имитира (насила!),

че има широко кроени мащаби,

докато отвътре гризе се в немилост.

 

А бялото всъщност е стигма. Не може

ей тъй да го ползваш за прости сандали.

Така се усеща животът - със кожата.

Иначе – кучета просто го яли.

 

 

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А"-то в последния ред е необходимо заради стъпката ямб.
  • Великолепно написано!
  • Благодаря ви, че прочетохте!
  • Току що пречетох Ваше стихотворение Чуждата жена.Удивена съм.Благодарих и на Мая, че ми помогна да Ви открия.Толкова истинско и картинно.
    " Пък бялото...Бялото става за показ"Браво !
  • Обичам.
  • Поздравявам те с http://vbox7.com/play:d4ac7127&start=25&r=emb ,...защото направих асоциация с този стих, Даре....много си...винаги се замислям дълбоко когато те чета...

    "По-бяла, душата умира широка.
    По-калната... Тя се смалява до глупост..."

    Възхищавам ти се!!


  • Ах... като земетръс си, Дарче, без душа ме остави! Какъв невероятен стих....
  • Настръхнах от силата на стиха ти, Даре!
    С този стих, така си вдигнала летвата, че е само за летящите орли, затова и коментарите малко...
    Благодаря!
  • !!!
  • !!!!!!
  • Усеща се живота, чрез твоите стихове и разбирането за ценностното в него...
    "Пък бялото... Бялото става за показ,
    за център в мишена, за право и упор.
    По-бяла, душата умира широка."
    Поздравления за замислящите, дълбоки стихове!


  • !!!
  • Радвам се, че прочетох, Дар!
    Имах нужда от нещо такова...
    Благодаря!
  • Хубав и дълбок стих! По-бяла, душата умира широка.

    По-калната... Тя се смалява до глупост
  • Страхотен, различен и с убийствен финал!
    И аз благодаря!
  • много, много... плътен стих, аплодирам!
  • Благодаря, кака. Мисля, че последен ред може да мине без "А".
Предложения
: ??:??