9 sept 2022, 17:37
На брега
Със светла лекота
скръбта
над пясъка витае.
И бегъл плисък на весла
донася призрачно ухание
на сенки
устни
и лица…
Нощта на рамото ми скланя
преситена от ласките глава.
Случайно паднало в нозете ми
перо от гларус
проблесва
в бисерната тишина.
Да, теб те няма.
На брега оставам
до утрото
съвсем, съвсем сама.
И трескаво очите ми те търсят
в зениците на бледата луна.
© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
"Скръбта над пясъка витае" и "в зениците на бледата луна" са добри находки. Ето, тук съм, нали обещах да следя поетичните ти изяви!
-
Самотата носи тъга, но отваря очите за красотата.
Поздрави!
Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря и на теб и на Мария за отдленото вниманиие.
с обиич :