Мариела_Георгиева (Мариела Георгиева)
38 132
9.09.2022 г., 17:37 ч.

На брега 

  Поезия » Любовна
306 0 3

Със светла лекота

скръбта

над пясъка витае.

И бегъл плисък на весла

донася призрачно ухание

          на сенки

          устни

          и лица…

Нощта на рамото ми скланя

преситена от ласките глава.

Случайно паднало в нозете ми

перо от гларус

проблесва

          в бисерната тишина.

Да, теб те няма.

          На брега оставам

до утрото

          съвсем, съвсем сама.

И трескаво очите ми те търсят

в зениците на бледата луна.

 

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Toti така е....... няма красота без страдание...
    Благодаря и на теб и на Мария за отдленото вниманиие.
    с обиич :
  • "Скръбта над пясъка витае" и "в зениците на бледата луна" са добри находки. Ето, тук съм, нали обещах да следя поетичните ти изяви!
  • Самотата носи тъга, но отваря очите за красотата.
    Поздрави!
    Успех!
Предложения
: ??:??