На детството в старата къща

Сиджи (Ваня)
49 319

11 dic 2009, 13:37

Poesía

681 0 6

Често в сънищата си се връщам

пак във дядовата къща,

виждам там асмата стара,

пак от грозде натежала.

Виждам тъжната смокиня,

вечния чемшир на баба

и кокичетата бели – виж,

отново нацъфтели.

Хубаво е да се връщаш,

пак на детството в старата къща!

Колко бързо станах голяма!

А детето в очите ми

още палува,

по ливадите тича -

още лудува!

Често виждам го как

взема болното щъркелче,

с ароматни треви

как привръзва крилото му счупено,

как го гали и говори му тихо:

„Не тъжи,

сега кротувай,

за да можеш пак да летиш”...

Някак тъжно ми става!

На детството за дните отминали!

Тъжно ми става,

че днес моите две момчета не знаят

какво е ливада с щурци,

не познават тревите и птиците,

не знаят какво е с дядо да ходиш

сено да коси...

Детство вълшебно!

Къде си?

Поспри!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Сиджи (Ваня)

2010-05-01T21:01:04+03:00

Колко сте мили всички,че се отбихте и прочетохте!
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2010-02-03T16:09:19+02:00

Те ливадите сега си буренясват неокосени и по- девствени от преди, ама ние вече имаме повече грижи- все не ни остава време да се върнем с децата там... при щурците!
Сиджи (Ваня)

2009-12-12T14:34:09+02:00

Благодаря ти,Ирена!Какво да се прави-тъгата е част от живота ни!
Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

2009-12-12T14:25:20+02:00

Тъжно ми стана.
Много хубав стих!
Сиджи (Ваня)

2009-12-12T14:01:19+02:00

Благодаря Ви,от сърце!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-11T14:56:37+02:00

"Тъжно ми става,
че днес моите две момчета не знаят
какво е ливада с щурци,
не познават тревите и птиците,
не знаят какво е с дядо да ходиш
сено да коси"
И на мен ми е тъжно!
Много хубав стих си сътворила, Ваня!
Поздрав и от мен!