Сиджи (Ваня)
49 319
11.12.2009 г., 13:37 ч.

На детството в старата къща 

  Поезия
682 0 6

На детството в старата къща

 

Често в сънищата си се връщам

пак във дядовата къща,

виждам там асмата стара,

пак от грозде натежала.

Виждам тъжната смокиня,

вечния чемшир на баба

и кокичетата бели – виж,

отново нацъфтели.

 

Хубаво е да се връщаш,

пак на детството в старата къща!

 

Колко бързо станах голяма!

А детето в очите ми

още палува,

по ливадите тича -

още лудува!

Често виждам го как

взема болното щъркелче,

с ароматни треви

как привръзва крилото му счупено,

как го гали и говори му тихо:

„Не тъжи,

сега кротувай,

за да можеш пак да летиш”...

 

Някак тъжно ми става!

На детството за дните отминали!

Тъжно ми става,

че днес моите две момчета не знаят

какво е ливада с щурци,

не познават тревите и птиците,

не знаят какво е с дядо да ходиш

сено да коси...

 

Детство вълшебно!

Къде си?

Поспри!

© Ваня Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко сте мили всички,че се отбихте и прочетохте!
  • Те ливадите сега си буренясват неокосени и по- девствени от преди, ама ние вече имаме повече грижи- все не ни остава време да се върнем с децата там... при щурците!
  • Благодаря ти,Ирена!Какво да се прави-тъгата е част от живота ни!
  • Тъжно ми стана.
    Много хубав стих!
  • Благодаря Ви,от сърце!
  • "Тъжно ми става,
    че днес моите две момчета не знаят
    какво е ливада с щурци,
    не познават тревите и птиците,
    не знаят какво е с дядо да ходиш
    сено да коси"
    И на мен ми е тъжно!
    Много хубав стих си сътворила, Ваня!
    Поздрав и от мен!
Предложения
: ??:??