22 dic 2011, 0:30

На Дъщеря ми 

  Poesía » Otra
6371 1 21

Обичам те прекрасно мое цвете

Обичам те с цялата душа

Обичам те когата беше малка

Обичам те разцъвтваща жена

Обичам те, когато се шегуваш

Обичам те, когато се гневиш

Обичам те , когато ти палуваш

Обичам те , когато сладко спиш

 

Прости за всичките години , когато бях далеч от теб

Прегръщах те през океани и пустини

И молех Бог да бъде с теб

 

Прегръщах те...

Целувах те тъй нежно

И приказки ти казвах в съня

И колко пъти бил съм благодарен

Че ти си моя Дъщеря.

..................................................................

Благодаря ти Господи , че ти си по – добър с мен отколкото аз с теб.

© Констант Булгара Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докосващо!
  • Стихът е едно вижу!!!
    Светли празници, Константин!
  • Толкова ме зарадва голямата ти обич,че дори ми се доплака.Привет!
  • Нина , радвам се да те видя отново тук. Пак ме хващаш на заминаване...тъкмо си стягам куфарите...поздрав...
  • След като се търси редактор, ще е добре да се остави в "чакащи", за да бъде публикувано от такъв!!!
  • Браво за пореден път ти показа на всички в този сайт, че има хора, които могат да те докоснат въпреки километрите, които ги делят.
  • Поздрав, че си тук!
    Прекрасна е бащинската ти обич!
    Всичко друго, са подробности!
  • Много силен стих за една много силна обич!!!Истинска!
  • Когато човек обича, се усеща силата на написаното му!
    Хубави и споделени празници!
  • Благодаря за редакциите на текста и коментарите...
    не съм си имислил някой да редактира чувствата ми...
    поздрав
    п.с. доста от моите произведения не бяха редактирани...и в коментарите се избяга от идеята..коментарите се въртяха около това , къде каква точка и запетайка да се сложи...та за това от тогава си взех поука и търся редактор...
    п.с. 2 - на Земеделеца произведението му е прекрасно...както много други негови...
  • Много мило посвещение, Констант!
    Благословена Коледа за вас!
  • Прекрасно посвещение!Няма по-мило и свидно на този свят от децата!Много ми хареса!Поздрав!
  • Много ми харесва.
    С уважение.
  • С редактор или без, стихът ти е прекрасен! Посветен на най- милото в живота ни! Поздрави, приятелю!
  • Много мило посвещение!
    Много сърдечно!

    П.П. ако не възразяваш, ето и от мен една бърза редакция
    (примерно)

    Обичам те, прекрасно мое цвете!
    Обичам те, със цялата душа.
    Обичам те, когата беше малка.
    Обичам те, разцъфтваща жена.
    Обичам те, когато се шегуваш.
    Обичам те, когато се гневиш.
    Обичам те , когато се палуваш.
    Обичам те , когато сладко спиш.
    Нежно, много нежно те целувам
    и приказки разказвам ти в съня.
    Знай винаги ще бъда благодарен,
    че точно ти си моя дъщеря.

    Прости ли ми за всичките години ,
    когато бях така далеч от теб,
    когато те прегръщах отдалече
    и молех се на Бог да бъде с теб!
  • Обичам те, прекрасно мое цвете!
    Обичам те с отдадена душа.
    Обичах те, когато беше малка,
    обичам те - разцъфтваща жена.
    Обичам те, когато се шегуваш.
    Обичам те, когато се гневиш.
    Обичам те, затуй, че съществуваш
    и смисъла в живота ми редиш.

    Прости ми за отминало време,
    когато бях така далеч от теб.
    обяздвах океаните без стреме
    с едната мисъл: Бог да бди над теб!

    Прегръщах те...
    Целувах те тъй нежно
    и приказки разказвах ти в съня.
    И всеки път - безкрайно благодарен,
    че точно ти си моя Дъщеря.

    На прима виста би могло да изглежда така.
  • Силно обичащо !Няма нужда от редактор си мисля -това е твоята обич бащина никой не може да я променя !Поздрав!
  • Децата са най-голямото богатство!
    Поздрав!
  • Усетих силата на бащината обич.
    Поздрави и на konstantbulgara (Констант Булгара), и на ZEMEDELEC (Красимир Дяков)!
  • Редактор викаш... За такова нещо Редактор няма! А може би има - Оня, Горе. Зависи кой как го усеща, откъде гледа - различно е. Аз не мога да гледам с твоите очи, но мога да ти покажа как виждам с моите:

    Дъще моя, моя ярка Зорница,

    бистро аязмо, де обич извира,

    Мадарска сила, Тракийска царице,

    Бяло и Нежно перце от Всемира!





    Дъще моя, моя зряла пшеница,

    макче в полето, раличке синя,

    нанизче тънко момински сълзици,

    медена сладост, горчило пелинено!





    Дъще моя, Небе във очите,

    малка златинчице, слънце в деня ми,

    свила - косица, слънчогледова пита,

    всичките думи са малко в стиха ми!





    Дъще моя, огън в лулица,

    оджакът ми вече на въглени стана...

    Искаш да ритнеш менче водица...

    Искаш със Него пред Бог да застанеш...





    Дъще моя, в душата ми си шевица!

    Паяжинка-дантелка очите мъгли...

    Църквице селска, за мен вощенице,

    как да ти кажа колко боли...



    Дъще моя, джанчица свежа,

    къпина на устни, ябълки в пазва,

    несъмнало вино, твоята нежност...

    Твоята нежност - тя е заразна!





    Дъще моя, рейна ме в небесата!

    На облаче седнах - щастливо, нали?!

    Ръка за ръка сте! Душа до Душата!

    А, виж, от очите ми пак дъжд вали...



    Дъще моя, паля ви вощеница:

    За Здраве! За Обич! За смях на дете!

    Отче Василий те нарече "Светица"

    и знам, че във Храма молитва чете...
  • търси се редактор...
Propuestas
: ??:??