Раним народ с ранимо себелюбие,
изгубен сякаш в утринна мъгла,
през процепа на временно безумие
наднича с детски поглед към света.
И вихри се над него многозначно
стоманен сърп, убиващ без вина.
В кървящите му вени тлее мрачно
едва застинал ужас от война.
© Сара Махова Todos los derechos reservados