На един народ

16.03.2011 г., 22:29 ч.

Поезия » Гражданска

564 0 0

Раним народ с ранимо себелюбие,
изгубен сякаш в утринна мъгла,
през процепа на временно безумие
наднича с детски поглед към света.
И вихри се над него многозначно
стоманен сърп, убиващ без вина.
В кървящите му вени тлее мрачно
едва застинал ужас от война.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На един народ

Искате да прочетете повече?

Предложения