2 dic 2020, 8:36

На Евридика 

  Poesía » De amor, Odas y poemas
740 0 1

1.

 

Евридика, Евридика -

несравнима красота!

Весела и нежнолика,

как излъчваш доброта!

 

Евридика, Евридика -

шепнеш искрени слова!

С танц в гората стъпваш леко

по зелената трева!

 

Евридика, Евридика -

дар безценен те зова!

В пролет с ароматна китка

кичиш моята глава!

 

Евридика, Евридика -

радост, сбъдната мечта!

Като извор чист в нас блика

сладкосвежо любовта!

 

2.

 

Лелея те, лелея те, лелея...

 

Сърцето от любов за теб пулсира,

в душата вдъхновена сила има,

която неуморно все извира

и откровено всяка струна тънка

под пръстите сега така е звънка

и нежни трели пръска мойта лира,

и моят глас в екстаз- о, несравнима,

на воля лее се и не престава

теб и само теб да възхвалява.

 

Лелея те, лелея те, лелея...

 

3.

 

Нимфа, горска самодива

в родна, девствена природа

миг след миг ми преоткрива

сладостите на живота.

 

Не е нимфа с чудна сила,

най е моята любима,

най е моята любима -

обич искрена и мила.

 

Муза прелестно красива

неизбежно ме пленява,

във душата ми се впива

и за песни вдъхновява.

 

Не е муза с нежна сила,

най е моята любима,

най е моята любима -

обич искрена и мила.

 

4.

 

Как искам в лятно утро аз,

когато слънцето изгрява

и ражда се нов светъл ден

да бъда с теб на морски бряг

или в поле с безброй цветя,

или в гора свежозелена,

или на бял планински връх

и поели силно дъх,

изпълнени със свобода,

с ръце към синьото небе

да извикаме в синхрон -

" Всичко е любов... "

 

Как искам в лятно утро аз...

 

5.

 

Покрит със злато, с власт, в палати

царува всеки горд деспот,

а аз живея с любовта ти,

че тя е истински живот.

 

У тебе всичко е омая -

душа, снага, лице и глас.

Да те опиша как, не зная,

но зная с теб богат съм аз.

 

Богатство няма по- красиво

до мен да си и да те чувствам

и мила, ден и нощ щастливо

от твоите блага да вкусвам.

 

У тебе всичко е омая -

душа, снага, лице и глас.

Да те опиша как, не зная,

но зная с теб богат съм аз.

 

6.

 

Дори душата ми да страда

през огъня жесток на ада

да мина смело съм готов,

щом трябва да я защитя,

че за мен е всичко тя -

      твоята любов.

 

Дори и да попадна в рая,

сред бляскавата му омая,

напуснал бих го с лик суров

ако почувствам самота,

ако ми липсва страшно тя -

      твоята любов.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се на вдъхновението ти...
    Така впечатляващо те е понесло на крилете си... 🙂
    Лирическата героиня е доволна...
    За сега... 😋
Propuestas
: ??:??