1.
Евридика, Евридика -
несравнима красота!
Весела и нежнолика,
как излъчваш доброта!
Евридика, Евридика -
шепнеш искрени слова!
С танц в гората стъпваш леко
по зелената трева!
Евридика, Евридика -
дар безценен те зова!
В пролет с ароматна китка
кичиш моята глава!
Евридика, Евридика -
радост, сбъдната мечта!
Като извор чист в нас блика
сладкосвежо любовта!
2.
Лелея те, лелея те, лелея...
Сърцето от любов за теб пулсира,
в душата вдъхновена сила има,
която неуморно все извира
и откровено всяка струна тънка
под пръстите сега така е звънка
и нежни трели пръска мойта лира,
и моят глас в екстаз- о, несравнима,
на воля лее се и не престава
теб и само теб да възхвалява.
Лелея те, лелея те, лелея...
3.
Нимфа, горска самодива
в родна, девствена природа
миг след миг ми преоткрива
сладостите на живота.
Не е нимфа с чудна сила,
най е моята любима,
най е моята любима -
обич искрена и мила.
Муза прелестно красива
неизбежно ме пленява,
във душата ми се впива
и за песни вдъхновява.
Не е муза с нежна сила,
най е моята любима,
най е моята любима -
обич искрена и мила.
4.
Как искам в лятно утро аз,
когато слънцето изгрява
и ражда се нов светъл ден
да бъда с теб на морски бряг
или в поле с безброй цветя,
или в гора свежозелена,
или на бял планински връх
и поели силно дъх,
изпълнени със свобода,
с ръце към синьото небе
да извикаме в синхрон -
" Всичко е любов... "
Как искам в лятно утро аз...
5.
Покрит със злато, с власт, в палати
царува всеки горд деспот,
а аз живея с любовта ти,
че тя е истински живот.
У тебе всичко е омая -
душа, снага, лице и глас.
Да те опиша как, не зная,
но зная с теб богат съм аз.
Богатство няма по- красиво
до мен да си и да те чувствам
и мила, ден и нощ щастливо
от твоите блага да вкусвам.
У тебе всичко е омая -
душа, снага, лице и глас.
Да те опиша как, не зная,
но зная с теб богат съм аз.
6.
Дори душата ми да страда
през огъня жесток на ада
да мина смело съм готов,
щом трябва да я защитя,
че за мен е всичко тя -
твоята любов.
Дори и да попадна в рая,
сред бляскавата му омая,
напуснал бих го с лик суров
ако почувствам самота,
ако ми липсва страшно тя -
твоята любов.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Така впечатляващо те е понесло на крилете си... 🙂
Лирическата героиня е доволна...
За сега... 😋