4 dic 2011, 23:48

На глас 

  Poesía » Otra
891 1 7

Здравей, обич моя!

... Прости ми, не знаех -

за последно на глас те наричам така!

Извинявай. Не исках

да чуе оная.

(Ново двайсет! Ти с нея живееш сега...)

 

Здравей, СТАРИ ДРУЖЕ!

Видя ли? Готово.

Та дай да ти кажа защо съм дошла...

Не мога добре

със лъжи да си служа.

А в живота лъжовни са много неща.

 

Прости ми, че идвам

по никое време...

(Добре де, оттук ще я карам направо.)

E, някой поиска

сърцето да вземе.

Ала то е за тебе закотвено здраво.

 

Та днес, обич моя...

(Прости, пак забравих!)

Та днес, СТАРИ ДРУЖЕ, при теб съм дошла

да запаля олтара,

дето сляпо ти правех.

И на сърцето в окови да дам свобода.

© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!!!!
  • Благодаря ви, приятели! Понякога най-простичките неща са по-ценни от всичко друго...тогава, когато са изживени! Сбъдната любов и вълшебни зимни вечери ви желая * * *
  • Истинско и непринудено с прости думи описващо, колко безумна може да бъде една обич
    "Та днес, СТАРИ ДРУЖЕ, при теб съм дошла
    да запаля олтара,дето сляпо ти правех.
    И на сърцето в окови да дам свобода."
    Поздравления , грабна ме

  • Хареса ми!
  • !!!!!!!!........
  • Много ми хареса! Поздравления!

    "Здравей, обич моя!
    ... Прости ми, не знаех -
    за последно на глас те наричам така!
    Извинявай. Не исках..."

    Съвсем по човешки, с думи прости и изречено на глас.
  • Харесах! Леко и непринудено за драматични неща!
Propuestas
: ??:??