Здравей, обич моя!
... Прости ми, не знаех -
за последно на глас те наричам така!
Извинявай. Не исках
да чуе оная.
(Ново двайсет! Ти с нея живееш сега...)
Здравей, СТАРИ ДРУЖЕ!
Видя ли? Готово.
Та дай да ти кажа защо съм дошла...
Не мога добре
със лъжи да си служа.
А в живота лъжовни са много неща.
Прости ми, че идвам
по никое време...
(Добре де, оттук ще я карам направо.)
E, някой поиска
сърцето да вземе.
Ала то е за тебе закотвено здраво.
Та днес, обич моя...
(Прости, пак забравих!)
Та днес, СТАРИ ДРУЖЕ, при теб съм дошла
да запаля олтара,
дето сляпо ти правех.
И на сърцето в окови да дам свобода.
© Пепа Петрунова Всички права запазени