7 may 2021, 17:14

Гостенин 

  Poesía » Filosófica, Formas graves
682 0 2

ГОСТЕНИН

 

на Живодар

 

Тук

дойдох

без име,

без стремежи,

без мечти, без страх…

Ех!

Кога

покри ме

на живота

лепкавата прах?!

 

Тук

дойдох

без памет,

без окови,

с чист в сърцето мир.

Ех!

Кога

през рамо

ме пристегна

тежкият синджир?!

 

Тук

дойдох

без ясна

цел, бездомен

като клет клошар.

Ех!

Кога

угасна

лумналият

в погледа пожар?!

 

Тук

дойдох

с прекрасна,

светла вяра

на безгрижна твар.

Ех!

Кога

угасна

над душата

святкащата жар?!

 

Тук

дойдох

невинен,

сляпо вярващ

в Утрешния Ден.

Ех!

Кога

погина

блянът искрен

за Живот почтен?!

 

Тук

дойдох

безумен,

непознаващ

скърби и печал.

А

оттук

без думи

смело литвам

към Безкрая бял…

 

Тъй

оттук

отлитам

без стремежи,

както съм дошъл,

и…

с тъга

се питам –

можеше ли

да не бъда зъл?!...

 

07.05.2021, 15:11, Горно Дряново

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??