На Христина

jonanderson (Енчо)
31 5

20 jun 2011, 19:50

Poesía » Parodias

826 0 0

Детето ми дете роди

и станах... Дядо!

Голямо чудо...

Но хлопа както и преди

ченето младо!

Поемам, сякаш е перце,

туй пеленаче:

набръчканото личице

сърдито грачи!

Не може още да пълзи

това мъниче,

а като капка от сълзи

на мене, дъртия кретен, прилича!

В миг ми нашепва яростта:

– макар и ранна,

дошла е вече на света

и твойта смяна!

Леле, море, моя музо, поетична!

Море, дряновица героична...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.