jonanderson
31 el resultado
диханието на вятъра по петолинието на жиците:
партитура атонална музика
за пан-флейтата на комина
  683 
прегръщаш мечето си и заспиваш
излизам от последния сън и утрото ме събужда
сънуваш приказките от детството си
отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай
стигаш края на последната приказка ...
  590 
искаш ли
>>>>> да преживеем
>>>>> заедно
>>>>> дъжда
>>>>> на брега ...
  820 
нощен славей в градината ми:
изживявам отново
ранното си средновековие
  623 
неочаквано дъжд на пазара за книги:
под стрехите
случайни минувачи trapped audience
  655 
пастелните петна на Роршах
от мечти несподелени
рисува залезът усмихнато:
като работник невнимателен
разсипва кофичката виолетова боя ...
  587 
от другата страна на стъклото
жените с разбирания съвременни
стоят top-less на морския бряг
усмихват се дяволито
и капчици пот покриват ...
  924 
на тази спирка забравена
влакът просто се случва:
само възможност
пространство и време
търсено и намерено ...
  463 
в съня ми
(се) срещаме
(по) средата
на пътя
-- Ирландия -- ...
  510 
дъждът керемидено
барабани по покрива
а вятърът донася
на крилете си
опаловия полумрак ...
  599 
очакваш ли
от огледалото
да ти разкаже
лъжите бели
утре сутринта ...
  567 
блуждаещите огънчета
пропукват като сухи съчки
а билото неравно криволи:
само една пътечка тясна
между пропасти бездънни ...
  616 
омайва ме часовникът ти с пясък
изтича времето невъзвратимо
със песъчинките пресичащи
на настоящето невидимата плоскост
докосвам времето във теб ...
  687 
небето плаче ли понякога
за ангелите паднали
от други светове
или дъждът в очите ти
описва плахо ...
  598 
момичето
сънувам
очи на есенно море
душата на русалка
усмивка палава ...
  568 
ръми на ситни капки от небето бяло
горещото дихание на лятото:
пропадане нагоре в бездната от топла лава
погребване на спомена за сини залези
под топла пепел на желания угаснали ...
  889 
... и бос вървях
по ивицата мокра
на пясъка оставена
от хиляди докосвания
на облаците кадифето бяло ...
  933 
цвят на море по залез:
усмихва се
синьото на очите ти
  655 
Детето ми дете роди
и станах... Дядо!
Голямо чудо...
Но хлопа както и преди
ченето младо! ...
  815 
чуваш ли тихите капки
на среднощния дъжд
милиони леки докосвания
на музикални инструменти
от пръстите на небето ...
  1232 
търпеливо
чакам
(сливането)
на ръба
на бездна ...
  558 
прокрадвам се мълчаливо зад теб
и разпилявам косите ти в мрака
не ме ли познаваш
от много отдавна
в дълбините на твоите сънища ...
  826 
най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени ...
  790 
***
пролетта слиза внимателно
по покриви червени на къщи
в моето детство едноетажно
промъква се като котка ...
  620 
обичаш ме
мракът на лятна нощ
играе в очите ти
  1079 
... ще ме обичаш ли, когато утрото пристъпва с гласове на птици,
и след безкрайна любовна нощ очите ти безбрежни молят за пощада,
а изгревът на слънцето не носи така желания покой след ласките любовни
и бездната в душата ти намира най-накрая своя край...
... ще ме обичаш ли, когато слънцето сияйно с ...
  734 
на М.Ш.
... неизразимото в душата ти напира
като сълза от радост в ъгълчето на окото,
а устните усмихват се непредсказуемо
на времето безкрайно и на мен... ...
  682 
... в портокаловия здрач на улична лампа
мократа паяжина на клоните на дървото
улавя продължения светлина...
  910 
... старата черница ще изгаря бавно в огнището,
ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,
като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,
за да освободят път на празнотата отвътре...
... ще поглъща живият огън тези натрупани спомени ...
  603 
... ще се събудиш в някоя далечна утрин,
потънала в тъга, нетърсеща живота,
но мен не ме търси, аз няма да съм там,
едва ли би било заради нещо друго,
освен заради правото да бъда и да имаш... ...
  689 
Илинден
Морето взе душата ми
в една далечна юлска сутрин.
А тялото ми си остана:
не знам защо не взе и него, ...
  1803 
Propuestas
: ??:??