murjoflos (Александър Митков)
88 50
22 sept 2017, 0:09

На кафе-во 

  Poesía
417 0 4

Сърбам си кафенце чак от ранните зори,

да е дългичко и сладко, за взискателни жени.

Очите ми превъртат, кокоря се немея,

от каната с кафето, аз подскачам и се смея.

 

Енергия ми дава и треперещи ръце,

ум като в мъгла и разхлопано сърце.

Поне няма вероятност, неловко да заспя,

с разширените си зеници движенията ловя.

 

Нищо не изпускам, виждам даже в небитието,

трескавите мисли ми се щурат из небето.

Опиат леснодостъпен е, ужасен наркотик,

какафония създава, мозък мек като чепик.

 

Та кафявата отрова, явно трябва да се спре,

да се изчисти организмът, да бъде по-добре.

И за финал аз ще изтърся, нетърсен, прост съвет –

кажете майната му на кафето, марш, омразен гнет!

© Александър Митков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ха ха ..и аз усетих, че познавач пише....
  • Бях предрусал с кафе и не знаех какво пиша. Сега като ме поотпусна, ще го полея с 1-2 от дългите и малко медец.
  • И аз не си давам сутрешното кафенце. ☕Когато е с мярка не е вредно. 🍵А то и какво ли остана полезно от нашата консумация ... в едно хормони и антибиотици в друго торове и нитрати, че дори ги и облъчват пртив паразити...
  • Аааа, не! не си давам кафето!
Propuestas
: ??:??