murjoflos (Александър Митков)
88 50
22.09.2017 г., 0:09 ч.

На кафе-во 

  Поезия
404 0 4

Сърбам си кафенце чак от ранните зори,

да е дългичко и сладко, за взискателни жени.

Очите ми превъртат, кокоря се немея,

от каната с кафето, аз подскачам и се смея.

 

Енергия ми дава и треперещи ръце,

ум като в мъгла и разхлопано сърце.

Поне няма вероятност, неловко да заспя,

с разширените си зеници движенията ловя.

 

Нищо не изпускам, виждам даже в небитието,

трескавите мисли ми се щурат из небето.

Опиат леснодостъпен е, ужасен наркотик,

какафония създава, мозък мек като чепик.

 

Та кафявата отрова, явно трябва да се спре,

да се изчисти организмът, да бъде по-добре.

И за финал аз ще изтърся, нетърсен, прост съвет –

кажете майната му на кафето, марш, омразен гнет!

© Александър Митков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ха ха ..и аз усетих, че познавач пише....
  • Бях предрусал с кафе и не знаех какво пиша. Сега като ме поотпусна, ще го полея с 1-2 от дългите и малко медец.
  • И аз не си давам сутрешното кафенце. ☕Когато е с мярка не е вредно. 🍵А то и какво ли остана полезно от нашата консумация ... в едно хормони и антибиотици в друго торове и нитрати, че дори ги и облъчват пртив паразити...
  • Аааа, не! не си давам кафето!
Предложения
: ??:??