Когато в България -
някои го кръстиха “преходът”,
други – “контрареволюцията”,
започна,
мушмороците от народното събрание
приеха закон,
по който
всичко се връща на тези,
които са си го имали!
И наследниците на царя,
и потомците
на турските бейове,
вече си взеха горите ни.
Гърците пък си казаха:
“Ние да не сме по-прости?
Цялата днешна България
нявга е била в Византия!
И значи – на василевса!
Длъжни са всичко да върнат -
на неговите наследници!
Грях ще е да не опитаме,
да ги ошмулим, балъците –
тъкмо и те да помогнат
да си платим гяволъците.
Първо, пробно, ще искаме Варна!“
Вас ви се струва нелепо?
Но първото дело е минало!
На него постановили,
че в седемстотна година
Варна е била в Византия!
И значи – на василевса!
И следва да си се върне
на неговите наследници!
Аспарух,
както модерно
се изразили юристите,
бил я взел “неправомерно”!
Ясно,
че няма да клекнем -
до дупка ще обжалваме!
Но, както казват от Брюксел:
“Жална ви майка!
Законите ви са тъпи
и съдът ви е подкупен,
а самата държава
никому не е скъпа.
И недейте да виете,
ами пълнете цистерните -
по една студена вода да изпиете."
А посланието към света е:
“Не инвестирайте в България!
Защото никой не знае
на кого е страната
и докога ще е реституция!”
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
По това че за Барона “текстът е слаб, формата - нескопосана, съдържанието..издиша” възражение не мога да имам – въпрос на възприемане.Рядко цялото стихотворение е поезия – това е възможно само в най-кратките форми. От по-дългите стихотворения се запомнят обикновено от два до четири реда, а всичко останало е обяснение, обосновка и подготовка на тези два до четири реда.
Аз лично от стихотворението си съм доволен. В него изказвам оценката си за неща, които ме вълнуват: че преходът беше контрареволюция, че законът за реституцията бе зловреден /особено в частта си за връщане на земята, и то “в реални граници”/, че гръцките правителства бяха хитреци-мошеници, заради които всички ще плащаме, че за държавата като цяло правителствата не мислят /затова току виж че са дали и Варна/. Някого тези въпроси могат да не го засягат, мнението на друг може да бъде съвсем противоположно – и оттам оценката на стихотворението да е съвсем различна. Главното винаги е “какво се казва”. Как се казва също е много важен въпрос, но на него в този постинг не се спирам, че става дълго.
Ще отбележа само, че в този текст наистина няма нищо революционно. Той е само граждански. И не искам да го хваля – но той просто стана повод за разговор за поезията.
Виж последните пет реда - за стихотворението - наистина са излишни. То можеше да завърши преди тях. Но реших че не е голям грях да ги добавя - защото и те са истина!