НА КОЛЕНЕ
Как бавно часовете си отиват
и дваж по-бавно се превръщат в дни,
лениво те във седмици се скриват,
а казват уж, че времето лети...
И виждам на дивана неотлъчно -
единствен гост в деня и вечерта -
е седнала и се усмихва злъчно,
сама госпожицата Самота.
Аз знам, ще бъде моя спътник,
безмилостно след мене ще върви,
със мен рамо до рамо ще се мъкне ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse