15 nov 2015, 20:25
На колене пред жената
Пред трудности не се огъвам.
По пътя не подгъвам крак.
Във калищата не потъвам.
Не се страхувам и от мрак.
Държа на думата до края.
Не се отмятам за петак.
Не ме е страх и от Оная,
която идва за капак.
Че всеки път до там ни води-
в прегръдката на земна пръст.
И след женитби и разводи,
не скачаме над своя ръст.
Пред никого на клякам вече.
Пред никой не превивам гръб.
Усещам често отдалече
къде е хвърлен моя пъп.
Поклонът- само на Жената
и никога не казвам: Не!
А под очите на луната
пред нея съм на колене.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много - да...!!!
Пред никого на клякам вече.
Пред никой не превивам гръб.
Усещам често отдалече
къде е хвърлен моя пъп. -
Поздрави, Колич, заради това те чета аз!
-
Мъжки стих, достойно поведение!
Поздравления, Ники! -
E, нямам думи!!!!!!!!!!!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Пожелавам Ви хубава и лека нова седмица!!