15.11.2015 г., 20:25 ч.
На колене пред жената
Пред трудности не се огъвам.
По пътя не подгъвам крак.
Във калищата не потъвам.
Не се страхувам и от мрак.
Държа на думата до края.
Не се отмятам за петак.
Не ме е страх и от Оная,
която идва за капак.
Че всеки път до там ни води-
в прегръдката на земна пръст.
И след женитби и разводи,
не скачаме над своя ръст.
Пред никого на клякам вече.
Пред никой не превивам гръб.
Усещам често отдалече
къде е хвърлен моя пъп.
Поклонът- само на Жената
и никога не казвам: Не!
А под очите на луната
пред нея съм на колене.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много - да...!!!
Пред никого на клякам вече.
Пред никой не превивам гръб.
Усещам често отдалече
къде е хвърлен моя пъп. -
Поздрави, Колич, заради това те чета аз!
-
Мъжки стих, достойно поведение!
Поздравления, Ники! -
E, нямам думи!!!!!!!!!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пожелавам Ви хубава и лека нова седмица!!