НА МАГИЯ

Реки от безмълвни желания

понасят, в люлеещи прегръдки,

разнебитената моя същност,

на сал от струпани страдания.

Учителка ми е - болката

и тя твърди, че в голяма опасност

е силата, мачкана от хватки

на събития, променящи съдбата.

В душата, ровеейки се неетично,

смятах етикет "виновна за всичко"

да и лепна - с единствения замисъл,

някак да успея да живея различно.

Времето минало - не роди живот

и как на причините, скрития смисъл

искала съм да проумея, Божичко ?

Нали и без коз се играе белот...