Този стих посвещавам на теб, мамо,
за това, че винаги съм била на твоето рамо,
ти ме научи да живея
И за мечтите си докрай да копнея,
от всичко лошо, мамо, ме предпази
и душата ми чиста опази.
Към твоето майчинско сърце,
към твойте очи, по-светли от слънце,
към твоята душа, по-дълбока от морето,
подарявам всичката си любов от сърцето.
Понякога с ината си грешах
и пред теб виновна бях,
но моля те да ми простиш за всичко
и сърцето ми със теб да не се чувства никога самичко.
Дарявам ти сега – едно благодаря,
една усмивка,
една прегръдка,
един намек, че без теб нямаше да съм това, което съм!
© Красимира Гущерова Todos los derechos reservados