krasitoo
41 el resultado
Сблъскахме се.
Като два различни сезона.
Изгаряне от студ.
Замръзване от огън.
Защото е недопустимо.. ...
Като два различни сезона.
Изгаряне от студ.
Замръзване от огън.
Защото е недопустимо.. ...
363
1
Вървя надолу по пътя,
спускам се по инерция,
пропадам без дъно.
Очите ми са съкрушително празни,
Аз съм само лице, само обвивка, ...
спускам се по инерция,
пропадам без дъно.
Очите ми са съкрушително празни,
Аз съм само лице, само обвивка, ...
368
И няма да ти липсвам лятото,
Ще си спомниш за мен зимата.
Когато снегът е толкова натрупал,
Че едва можеш да вървиш.
И ще си спомниш за мен, ...
Ще си спомниш за мен зимата.
Когато снегът е толкова натрупал,
Че едва можеш да вървиш.
И ще си спомниш за мен, ...
1422
2
3
Една ужасно закъсняла среща,
Стон от миналото ме извика,
Да се върна за последен блус.
Поръчай от нашето вино,
Запали свещите отново, ...
Стон от миналото ме извика,
Да се върна за последен блус.
Поръчай от нашето вино,
Запали свещите отново, ...
938
1
Чух те да крещиш
В мълчанието,
В стара, забравена мелодия.
Чух сподавен вик у мене,
Да ме моли, да ме дърпа, ...
В мълчанието,
В стара, забравена мелодия.
Чух сподавен вик у мене,
Да ме моли, да ме дърпа, ...
502
Долавяш ли плача на душата ми?
Сякаш клавишите на тъжно пиано,
Играят из мрачните нощи.
Усещаш ли дъха ми още?
Изплашен, затаен от сълзите. ...
Сякаш клавишите на тъжно пиано,
Играят из мрачните нощи.
Усещаш ли дъха ми още?
Изплашен, затаен от сълзите. ...
949
4
3
Пианото днес мълчи. Остави ми една тишина, дето боли. Разкъсва отвътре и дере с нокти душата ми. Сякаш тялото ми още те усеща, съзнанието ми държи тук образа ти.
А клавишите отдавна събират прах. Къде са ръцете, които свиреха по тях? Да разтърсят тишината, да внесат в черното и бяло – емоция, живот, ...
А клавишите отдавна събират прах. Къде са ръцете, които свиреха по тях? Да разтърсят тишината, да внесат в черното и бяло – емоция, живот, ...
753
1
Пианото чака
Облечено в черно и бяло,
Като радост и болка.
Като любов и омраза.
Помни скритите страсти, ...
Облечено в черно и бяло,
Като радост и болка.
Като любов и омраза.
Помни скритите страсти, ...
997
2
Разсъблече душата ми като уличница,
Първично и грубо.
Превзе всяка клетка в мен,
Подчини и разума, и тялото.
По тялото си имам бегли синини, ...
Първично и грубо.
Превзе всяка клетка в мен,
Подчини и разума, и тялото.
По тялото си имам бегли синини, ...
999
2
1
Онази нощ в дискотеката видяx едно момиче. Имаше много други, но тя предизвикваше вниманието на всички. Пиеше поредната си чаша уиски и се забиваше с поредния за нея непознат. Беше повече от пияна... бе неадекватна, жена забравила как да се държи... в момент на слабост, в който губеше всички свой пр ...
814
1
Не помня да те е нямало или да има нещо преди теб! Най-ранният ми спомен, най-чистият – това си ти. И нищо на света не би могло да развали връзката между майка и дъщеря. Винаги си била до мен.. но уви, дори думата „винаги” е малка, за да опише времето си отделила за мен. Когато Аз самата не вярвах в ...
822
1
Една история за две души еднакви като две капки вода, а всъщност толкова различни! Аз исках да си тръгна, вярно е, и го направих, тръснах вратата на един-единствен човек, който за разлика от всички други застана до мен... Ти беше до мен в най-трудните ми моменти, не съм го забравила, ала друг път пр ...
852
Вървях по пътеки пълни с камъни, изкачвах се по стръмни скали, ходех по опънати въжета... себе си търсех. Срещах различни хора, взирах се в различни лица, но в ничии очи не намерих онова, което търся. А какво всъщност търсех аз? Да се хвана за клона на някоя надежда и да си въобразявам колко искана ...
798
Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...
803
1
Отиде към Тео и не спря да пуши цигара след цигара. Разказа на Ники какво се е случило. Те й казаха, че той не я заслужава и няма смисъл да се ядосва за него, обичайните неща, който двамата вече й повтаряха. В очите на Вики той също вече беше паднал ниско и си мислеше, че дори чувствата й вече ги ня ...
807
2
Колко са наивни онези чувства в мен, които така сляпо вярват, че могат да се доверят на очите на онези лъжливи хора, които живеят и общуват само с маски. Ала как бих могла да ги различа? Те са толкова истински, казват ми това, което искам да чуя и започвам да живея в техния свят... на очите ми сякаш ...
791
3
Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...
682
1
Аз съм от хората, които винаги се оплакват от нещо, винаги са недоволни от живота и най-често искат това, което не могат да имат, а щом го получат, губят интерес към него. Никога не съм искала да се променям, защото вярвам, че правилният човек ще ме хареса такава, каквато съм, а дали с трудния си ха ...
2153
1
Той я изпрати и за първи път от доста време тя се прибра истински щастлива. Макар че не му показа колко много се радва на това, че на него не му е безразлично и не я е забравил... Опитваше се някак си да прикрие любовта си, но напразно. Толкова много си личеше, тя беше луда по него...
След няколко д ...
След няколко д ...
672
Освен Никол, Вики имаше друго момиче, с което излиза (Мария), но тя не можеше да се нарече нейна приятелка, защото беше доста двулична и лицемерна. Виктория, разбира се, го знаеше, но въпреки това не преставаше да я мисли за приятелка. Мария непрекъснато ù натякваше да не се занимава с Крис и когато ...
734
2
Виктория дори не подозираше, че от тази вечер нататък нито нейният, нито неговият живот ще бъдат същите. Тя се ядосваше от неговите глупости и не спираше да го обижда, ала не осъзнаваше как се влюбва в него... В тях пламваше огън, който щеше да гори много дълго…
Време беше да се прибира и докато беш ...
Време беше да се прибира и докато беш ...
746
1
Висока и стройна, с дълга и права кестенява коса, кафяви и дълбоки очи... това беше Виктория. Имаше малко труден характер, беше инат, но все пак беше добър човек и можеше да разбере всеки. Понякога беше наивна и прекалено добра с останалите, а понякога прекалено нервна...
В началото на тази история ...
В началото на тази история ...
806
Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират ра ...
818
1
Тя стоеше сама в стаята си, а полунощ вече минаваше. Взе кутията си с цигари, извади една, запали я и издърпа дима. От радиото звучеше за кой ли път една много стара песен. Песен, която толкова ненадейно я връщаше към спомените за Него. Навън времето беше мрачно, валеше толкова силно и сякаш звукът ...
1771
4
На забравена гара чакаш влак, който не е за теб... Влак, във който няма пътници, влакът за Никъде. Скиташе се дълго в хиляди лабиринти, уморен от своя бяг днес отново си до мен. Отново до мен, ала искаш да заминеш надалече, толкова далеч, там, където и Слънцето не огрява. Там, където ще бъдеш винаги ...
1955
1
Вървиш, а не знаеш къде си тръгнал,
път, в който край няма да видиш,
надеждата от душата не изтръгнал,
изхода си ти не ще намериш.
Всичко след себе си празно оставяш, ...
път, в който край няма да видиш,
надеждата от душата не изтръгнал,
изхода си ти не ще намериш.
Всичко след себе си празно оставяш, ...
1200
Колко пъти се взирах в твойте очи, без да зная какво изпитвам, колко ли пъти потъвах във тях и може би се влюбих... Може би обичах както никога досега, но нима оставих инатът да потъпче всички твои чувства и да захвърли толкова надежди и мечти? И остана един спомен за теб, който пари в душата ми и д ...
1389
Дали съм наивна, защото тичам след теб,
или пък силна, защото се боря за теб?
Нарекохме това помежду ни просто авантюра,
но такава ли е, щом продължава толкова време?
Страхувам се толкова много да не те изгубя, ...
или пък силна, защото се боря за теб?
Нарекохме това помежду ни просто авантюра,
но такава ли е, щом продължава толкова време?
Страхувам се толкова много да не те изгубя, ...
871
Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да с ...
1206
1
3
Ти си нож, който не излиза от сърцето,
дори и да се взирам в всичките звезди на небето,
нужната ми светлина не ще намеря,
за да мога пак спокойно да живея.
Мислите ми пак държиш в ръце, ...
дори и да се взирам в всичките звезди на небето,
нужната ми светлина не ще намеря,
за да мога пак спокойно да живея.
Мислите ми пак държиш в ръце, ...
1934
1
Защо оставяш моята душа сама да плаче,
започва пак във мене този пламък да гори
и душата ми из тъмното измъчена ще крачи,
но ще търси твойте следи, колкото и да боли.
Търся те, ръцете си напред протягам, ...
започва пак във мене този пламък да гори
и душата ми из тъмното измъчена ще крачи,
но ще търси твойте следи, колкото и да боли.
Търся те, ръцете си напред протягам, ...
2568
1
Че душата ми скита безнадежно,
на никой отплата не търся.
Ще погаля твоето лице нежно,
без любов от тебе да прося.
Нямаш вина, че си обречен на друга, ...
на никой отплата не търся.
Ще погаля твоето лице нежно,
без любов от тебе да прося.
Нямаш вина, че си обречен на друга, ...
814
1
Дъждът най после спря,
очите ми се взираха в тишината
и сякаш в тях слънце изгря,
нали надежда имаше в душата.
Светулки танцуваха в нощта, ...
очите ми се взираха в тишината
и сякаш в тях слънце изгря,
нали надежда имаше в душата.
Светулки танцуваха в нощта, ...
689
Знаеш ли, сега ще направя едно признание за теб и за това, което ти дадох. Като другите момичета, които притежаваше, аз ти дадох любов, правех всичко за теб и се надявах поне малко да ме оцениш. Знаех,че не си падаш по сериозните връзки, но не прекратявах контактите си с теб, аз те желаех ...
Нарани ...
Нарани ...
1152
Нощем, когато не мога да заспя,
пак си в мислите ми,
пак усещам аромата ти,
пак ехтят последните ти думи...
Уморена от всичко, тъй загубена в нищото, ...
пак си в мислите ми,
пак усещам аромата ти,
пак ехтят последните ти думи...
Уморена от всичко, тъй загубена в нищото, ...
732
1
Една тиха тъмна уличка, в която само уличната лампа светеше. Кой ли подозираше, че в тази мрачна нощ, скрита в ъгъла, аз ронех сълзи? На кой ли му пукаше, че не тялото, а сърцето ми от студ умираше? Нямаше кой да го стопли със любов, аз самата не позволявах. Макар че исках... исках отново да обичам ...
923
Душата ми е празна и пуста като пустиня. Защо всеки път, когато ме отблъснеш, повтарям грешките си и правя още по-невъзможно това да се върнеш? Не можах ли да запазя поне приятелството ти? Още ли не съм се научила да губя с достойнство? Макар че разумът изгуби абсолютно всяка битка със сърцето... Ми ...
899
1
Този стих посвещавам на теб, мамо,
за това, че винаги съм била на твоето рамо,
ти ме научи да живея
И за мечтите си докрай да копнея,
от всичко лошо, мамо, ме предпази ...
за това, че винаги съм била на твоето рамо,
ти ме научи да живея
И за мечтите си докрай да копнея,
от всичко лошо, мамо, ме предпази ...
812
2
Една сълза недоизплакана стоеше на лицето ми,
а черна мъка стара беше грабнала сърцето ми,
лутах се безкарайно в пътеки без край,
във тази яма сама попаднах, знай.
Очите ми изплакани, ...
а черна мъка стара беше грабнала сърцето ми,
лутах се безкарайно в пътеки без край,
във тази яма сама попаднах, знай.
Очите ми изплакани, ...
710
1
Уморена от твоята любов, потънах във забрава,
но да си тръгна от теб сърцето ми не позволява,
всеки път, когато да избягам опитвах,
пак се връщах и само болка изпитвах.
При теб само навикът ме държеше, ...
но да си тръгна от теб сърцето ми не позволява,
всеки път, когато да избягам опитвах,
пак се връщах и само болка изпитвах.
При теб само навикът ме държеше, ...
791
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
