16 sept 2008, 18:56

На моите съученици 

  Poesía » Civil
10729 0 5

Години минаха, приятели,

слана блести във нашите коси.

Големи станаха децата ни,

но онзи огън още в нас гори.

И още млади са сърцата ни

и вярвам, че сме все така добри.

Е, натежали са телата ни

и грижи стискат нашите души.

Но никога не се предаваме,

живеем с гордо вдигната глава.

И най-доброто заслужаваме,

защото сме страхотни, затова.

Повярвайте, приятели обични,

във мислите си често съм вас.

Докрай ще пазя спомена за всички,

с които бях в един и същи клас.

 

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??