16.09.2008 г., 18:56 ч.

На моите съученици 

  Поезия » Гражданска
10731 0 5

Години минаха, приятели,

слана блести във нашите коси.

Големи станаха децата ни,

но онзи огън още в нас гори.

И още млади са сърцата ни

и вярвам, че сме все така добри.

Е, натежали са телата ни

и грижи стискат нашите души.

Но никога не се предаваме,

живеем с гордо вдигната глава.

И най-доброто заслужаваме,

защото сме страхотни, затова.

Повярвайте, приятели обични,

във мислите си често съм вас.

Докрай ще пазя спомена за всички,

с които бях в един и същи клас.

 

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??