2 abr 2008, 22:55

На моята участ! 

  Poesía
587 0 0

Самота - ти моя прокоба,

влюбих се в теб без тревога,

изпивам те с истинска злоба,

обичам те силно, без теб аз не мога.

 

Страхувам се в моите мисли

и реална, и силна си в мен.

Във всеки мой смисъл си мисъл

и всичко съм дала в твой плен.

 

Красива си с моето тяло

и мисъл си цяла - жестока.

Порок - взел жертва... по-рано...

Да нищиш душата ми кротко.

 

Но нека безсмъртна живееш,

достойна за моята жертва.

И нека коварно копнееш

завинаги моя и верна!

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??